било позвънило

Речник на българския език

1. било позвънило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било позвънило е производна форма на позвъня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).