позвънило

Речник на българския език

1. позвънило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позвънило е производна форма на позвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позвънило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позвънило е производна форма на позвъня (мин. деят. св. прич. ср. р.).