позвънил е

Речник на българския език

1. позвънил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позвънил е е производна форма на позвъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позвънил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позвънил е е производна форма на позвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).