позвънило си

Речник на българския език

1. позвънило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позвънило си е производна форма на позвъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. позвънило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позвънило си е производна форма на позвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).