позвъняло

Речник на българския език

1. позвъняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позвъняло е производна форма на позвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позвъняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позвъняло е производна форма на позвъня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).