бил позвънил

Речник на българския език

1. бил позвънил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил позвънил е производна форма на позвъня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).