отесня

Речник на българския език

1. отесня̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

отеснѝш, мин. св. отеснѝх, мин. прич. отеснѝл, св.вж. [[отеснявам 2 ._

Грешни изписвания (8)

  • отеснйа
  • отеснйъ
  • отиснйа
  • отиснйъ
  • утеснйа
  • утеснйъ
  • утиснйа
  • утиснйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице отес-ня отес-ним
2 лице отес-ниш отес-ни-те
3 лице отес-ни отес-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице отес-них отес-них-ме
2 лице отес-ни отес-них-те
3 лице отес-ни отес-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице отес-нях отес-нях-ме
2 лице отес-не-ше отес-нях-те
3 лице отес-не-ше отес-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отеснил съм отеснила съм отеснило съм отеснили сме
2 лице отеснил си отеснила си отеснило си отеснили сте
3 лице отеснил е отеснила е отеснило е отеснили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отеснил бях отеснила бях отеснило бяхме отеснили
2 лице беше отеснил беше отеснила беше отеснило бяхте отеснили
3 лице беше отеснил беше отеснила беше отеснило бяха отеснили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отесня ще отесним
2 лице ще отесниш ще отесните
3 лице ще отесни ще отеснят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отеснил ще съм отеснила ще съм отеснило ще сме отеснили
2 лице ще си отеснил ще си отеснила ще си отеснило ще сте отеснили
3 лице ще е отеснил ще е отеснила ще е отеснило ще са отеснили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отесня щяхме да отесним
2 лице щеше да отесниш щяхте да отесните
3 лице щеше да отесни щяха да отеснят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отеснил щях да съм отеснила щях да съм отеснило щяхме да сме отеснили
2 лице щеше да си отеснил щеше да си отеснила щеше да си отеснило щяхте да сте отеснили
3 лице щеше да е отеснил щеше да е отеснила щеше да е отеснило щяха да са отеснили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отеснял съм отесняла съм отесняло съм отеснели сме
2 лице отеснял си отесняла си отесняло си отеснели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отеснил съм отеснила съм отеснило съм отеснили сме
2 лице отеснил си отеснила си отеснило си отеснили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отеснил била съм отеснила било съм отеснило били сме отеснили
2 лице бил си отеснил била си отеснила било си отеснило били сте отеснили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отесня щяла съм да отесня щяло съм да отесня щели сме да отесним
2 лице щял си да отесниш щяла си да отесниш щяло си да отесниш щели сте да отесните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отеснил щяла съм да съм отеснила щяло съм да съм отеснило щели сме да сме отеснили
2 лице щял си да си отеснил щяла си да си отеснила щяло си да си отеснило щели сте да сте отеснили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отеснил бих отеснила бих отеснило бихме отеснили
2 лице би отеснил би отеснила би отеснило бихте отеснили
3 лице би отеснил би отеснила би отеснило биха отеснили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отес-ни отес-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род отес-нен
непълен член отес-не-ния
пълен член отес-не-ни-ят
женски род отес-не-на
членувано отес-не-на-та
среден род отес-не-но
членувано отес-не-но-то
множествено число отес-не-ни
членувано отес-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отес-нил
непълен член отес-ни-лия
пълен член отес-ни-ли-ят
женски род отес-ни-ла
членувано отес-ни-ла-та
среден род отес-ни-ло
членувано отес-ни-ло-то
множествено число отес-ни-ли
членувано отес-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отес-нял
женски род отес-ня-ла
среден род отес-ня-ло
множествено число отес-не-ли

2. отесня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отесня е производна форма на отеснея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отесня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отесня е производна форма на отеснея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).