отеснило

Речник на българския език

1. отеснило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отеснило е производна форма на отесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отеснило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отеснило е производна форма на отесня (мин. деят. св. прич. ср. р.).