отеснели

Речник на българския език

1. отеснели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отеснели е производна форма на отесня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отеснели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отеснели е производна форма на отесня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. отеснели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отеснели е производна форма на отеснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. отеснели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отеснели е производна форма на отеснея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).