отеснял

Речник на българския език

1. отеснял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отеснял е производна форма на отесня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отеснял — мин. деят. несв. прич. м. р.

отеснял е производна форма на отесня (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. отеснял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отеснял е производна форма на отеснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. отеснял — мин. деят. св. прич. м. р.

отеснял е производна форма на отеснея (мин. деят. св. прич. м. р.).