отеснил

Речник на българския език

1. отеснил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отеснил е производна форма на отесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отеснил — мин. деят. св. прич. м. р.

отеснил е производна форма на отесня (мин. деят. св. прич. м. р.).