отеснили

Речник на българския език

1. отеснили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отеснили е производна форма на отесня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отеснили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отеснили е производна форма на отесня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).