отесняло

Речник на българския език

1. отесняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отесняло е производна форма на отесня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отесняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отесняло е производна форма на отесня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. отесняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отесняло е производна форма на отеснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. отесняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отесняло е производна форма на отеснея (мин. деят. св. прич. ср. р.).