обезкуражавам

Речник на българския език

обезкуража̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обезкуража̀ваш, несв. и обезкуража̀, св.; Кого. Лишавам от кураж, от увереност; привеждам в състояние на неувереност. Загубите го обезкуражиха.
обезкуражавам се/обезкуража се. — Губя куража си, духа си; обезсърчавам се.

Грешни изписвания (31)

  • обезкоражавам
  • обезкоражавъм
  • обезкоръжавам
  • обезкоръжавъм
  • обезкуражавъм
  • обезкуръжавам
  • обезкуръжавъм
  • обизкоражавам
  • обизкоражавъм
  • обизкоръжавам
  • обизкоръжавъм
  • обизкуражавам
  • обизкуражавъм
  • обизкуръжавам
  • обизкуръжавъм
  • убезкоражавам
  • убезкоражавъм
  • убезкоръжавам
  • убезкоръжавъм
  • убезкуражавам
  • убезкуражавъм
  • убезкуръжавам
  • убезкуръжавъм
  • убизкоражавам
  • убизкоражавъм
  • убизкоръжавам
  • убизкоръжавъм
  • убизкуражавам
  • убизкуражавъм
  • убизкуръжавам
  • убизкуръжавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-ку-ра-жа-вам обез-ку-ра-жа-ва-ме
2 лице обез-ку-ра-жа-ваш обез-ку-ра-жа-ва-те
3 лице обез-ку-ра-жа-ва обез-ку-ра-жа-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-ку-ра-жа-вах обез-ку-ра-жа-вах-ме
2 лице обез-ку-ра-жа-ва обез-ку-ра-жа-вах-те
3 лице обез-ку-ра-жа-ва обез-ку-ра-жа-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-ку-ра-жа-вах обез-ку-ра-жа-вах-ме
2 лице обез-ку-ра-жа-ва-ше обез-ку-ра-жа-вах-те
3 лице обез-ку-ра-жа-ва-ше обез-ку-ра-жа-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражавал съм обезкуражавала съм обезкуражавало съм обезкуражавали сме
2 лице обезкуражавал си обезкуражавала си обезкуражавало си обезкуражавали сте
3 лице обезкуражавал е обезкуражавала е обезкуражавало е обезкуражавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезкуражавал бях обезкуражавала бях обезкуражавало бяхме обезкуражавали
2 лице беше обезкуражавал беше обезкуражавала беше обезкуражавало бяхте обезкуражавали
3 лице беше обезкуражавал беше обезкуражавала беше обезкуражавало бяха обезкуражавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезкуражавам ще обезкуражаваме
2 лице ще обезкуражаваш ще обезкуражавате
3 лице ще обезкуражава ще обезкуражават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезкуражавал ще съм обезкуражавала ще съм обезкуражавало ще сме обезкуражавали
2 лице ще си обезкуражавал ще си обезкуражавала ще си обезкуражавало ще сте обезкуражавали
3 лице ще е обезкуражавал ще е обезкуражавала ще е обезкуражавало ще са обезкуражавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезкуражавам щяхме да обезкуражаваме
2 лице щеше да обезкуражаваш щяхте да обезкуражавате
3 лице щеше да обезкуражава щяха да обезкуражават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезкуражавал щях да съм обезкуражавала щях да съм обезкуражавало щяхме да сме обезкуражавали
2 лице щеше да си обезкуражавал щеше да си обезкуражавала щеше да си обезкуражавало щяхте да сте обезкуражавали
3 лице щеше да е обезкуражавал щеше да е обезкуражавала щеше да е обезкуражавало щяха да са обезкуражавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражавал съм обезкуражавала съм обезкуражавало съм обезкуражавали сме
2 лице обезкуражавал си обезкуражавала си обезкуражавало си обезкуражавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражавал съм обезкуражавала съм обезкуражавало съм обезкуражавали сме
2 лице обезкуражавал си обезкуражавала си обезкуражавало си обезкуражавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезкуражавал била съм обезкуражавала било съм обезкуражавало били сме обезкуражавали
2 лице бил си обезкуражавал била си обезкуражавала било си обезкуражавало били сте обезкуражавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезкуражавам щяла съм да обезкуражавам щяло съм да обезкуражавам щели сме да обезкуражаваме
2 лице щял си да обезкуражаваш щяла си да обезкуражаваш щяло си да обезкуражаваш щели сте да обезкуражавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезкуражавал щяла съм да съм обезкуражавала щяло съм да съм обезкуражавало щели сме да сме обезкуражавали
2 лице щял си да си обезкуражавал щяла си да си обезкуражавала щяло си да си обезкуражавало щели сте да сте обезкуражавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезкуражавал бих обезкуражавала бих обезкуражавало бихме обезкуражавали
2 лице би обезкуражавал би обезкуражавала би обезкуражавало бихте обезкуражавали
3 лице би обезкуражавал би обезкуражавала би обезкуражавало биха обезкуражавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-ку-ра-жа-вай обез-ку-ра-жа-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-ку-ра-жа-ван
непълен член обез-ку-ра-жа-ва-ния
пълен член обез-ку-ра-жа-ва-ни-ят
женски род обез-ку-ра-жа-ва-на
членувано обез-ку-ра-жа-ва-на-та
среден род обез-ку-ра-жа-ва-но
членувано обез-ку-ра-жа-ва-но-то
множествено число обез-ку-ра-жа-ва-ни
членувано обез-ку-ра-жа-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ку-ра-жа-вал
непълен член обез-ку-ра-жа-ва-лия
пълен член обез-ку-ра-жа-ва-ли-ят
женски род обез-ку-ра-жа-ва-ла
членувано обез-ку-ра-жа-ва-ла-та
среден род обез-ку-ра-жа-ва-ло
членувано обез-ку-ра-жа-ва-ло-то
множествено число обез-ку-ра-жа-ва-ли
членувано обез-ку-ра-жа-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ку-ра-жа-вал
женски род обез-ку-ра-жа-ва-ла
среден род обез-ку-ра-жа-ва-ло
множествено число обез-ку-ра-жа-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ку-ра-жа-ващ
непълен член обез-ку-ра-жа-ва-щия
пълен член обез-ку-ра-жа-ва-щи-ят
женски род обез-ку-ра-жа-ва-ща
членувано обез-ку-ра-жа-ва-ща-та
среден род обез-ку-ра-жа-ва-що
членувано обез-ку-ра-жа-ва-що-то
множествено число обез-ку-ра-жа-ва-щи
членувано обез-ку-ра-жа-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-ку-ра-жа-вай-ки