обезкуражавало си

Речник на българския език

1. обезкуражавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало си е производна форма на обезкуражавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкуражавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало си е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезкуражавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало си е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).