обезкуражавало е

Речник на българския език

1. обезкуражавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало е е производна форма на обезкуражавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкуражавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало е е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезкуражавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало е е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).