обезкуражавала е

Речник на българския език

1. обезкуражавала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкуражавала е е производна форма на обезкуражавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезкуражавала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкуражавала е е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезкуражавала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкуражавала е е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).