обезкуражавал е

Речник на българския език

1. обезкуражавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкуражавал е е производна форма на обезкуражавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкуражавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкуражавал е е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезкуражавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкуражавал е е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).