обезкуражавало съм

Речник на българския език

1. обезкуражавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало съм е производна форма на обезкуражавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкуражавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало съм е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезкуражавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражавало съм е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).