обезкуражавал съм

Речник на българския език

1. обезкуражавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезкуражавал съм е производна форма на обезкуражавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкуражавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезкуражавал съм е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обезкуражавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезкуражавал съм е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).