бил обезкуражавал

Речник на българския език

1. бил обезкуражавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезкуражавал е производна форма на обезкуражавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).