нарамя

Речник на българския език

нара̀мя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

нара̀миш, мин. св. нара̀мих, мин. прич. нара̀мил, св.вж. нарамвам.

Грешни изписвания (3)

  • нарамъ
  • нърамъ
  • нърамя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ра-мя на-ра-мим
2 лице на-ра-миш на-ра-ми-те
3 лице на-ра-ми на-ра-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ра-мих на-ра-мих-ме
2 лице на-ра-ми на-ра-мих-те
3 лице на-ра-ми на-ра-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ра-мех на-ра-мех-ме
2 лице на-ра-ме-ше на-ра-мех-те
3 лице на-ра-ме-ше на-ра-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарамил съм нарамила съм нарамило съм нарамили сме
2 лице нарамил си нарамила си нарамило си нарамили сте
3 лице нарамил е нарамила е нарамило е нарамили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нарамил бях нарамила бях нарамило бяхме нарамили
2 лице беше нарамил беше нарамила беше нарамило бяхте нарамили
3 лице беше нарамил беше нарамила беше нарамило бяха нарамили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще нарамя ще нарамим
2 лице ще нарамиш ще нарамите
3 лице ще нарами ще нарамят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нарамил ще съм нарамила ще съм нарамило ще сме нарамили
2 лице ще си нарамил ще си нарамила ще си нарамило ще сте нарамили
3 лице ще е нарамил ще е нарамила ще е нарамило ще са нарамили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да нарамя щяхме да нарамим
2 лице щеше да нарамиш щяхте да нарамите
3 лице щеше да нарами щяха да нарамят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нарамил щях да съм нарамила щях да съм нарамило щяхме да сме нарамили
2 лице щеше да си нарамил щеше да си нарамила щеше да си нарамило щяхте да сте нарамили
3 лице щеше да е нарамил щеше да е нарамила щеше да е нарамило щяха да са нарамили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарамел съм нарамела съм нарамело съм нарамели сме
2 лице нарамел си нарамела си нарамело си нарамели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарамил съм нарамила съм нарамило съм нарамили сме
2 лице нарамил си нарамила си нарамило си нарамили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нарамил била съм нарамила било съм нарамило били сме нарамили
2 лице бил си нарамил била си нарамила било си нарамило били сте нарамили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нарамя щяла съм да нарамя щяло съм да нарамя щели сме да нарамим
2 лице щял си да нарамиш щяла си да нарамиш щяло си да нарамиш щели сте да нарамите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нарамил щяла съм да съм нарамила щяло съм да съм нарамило щели сме да сме нарамили
2 лице щял си да си нарамил щяла си да си нарамила щяло си да си нарамило щели сте да сте нарамили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нарамил бих нарамила бих нарамило бихме нарамили
2 лице би нарамил би нарамила би нарамило бихте нарамили
3 лице би нарамил би нарамила би нарамило биха нарамили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ра-ми на-ра-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ра-мен
непълен член на-ра-ме-ния
пълен член на-ра-ме-ни-ят
женски род на-ра-ме-на
членувано на-ра-ме-на-та
среден род на-ра-ме-но
членувано на-ра-ме-но-то
множествено число на-ра-ме-ни
членувано на-ра-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ра-мил
непълен член на-ра-ми-лия
пълен член на-ра-ми-ли-ят
женски род на-ра-ми-ла
членувано на-ра-ми-ла-та
среден род на-ра-ми-ло
членувано на-ра-ми-ло-то
множествено число на-ра-ми-ли
членувано на-ра-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ра-мел
женски род на-ра-ме-ла
среден род на-ра-ме-ло
множествено число на-ра-ме-ли