нарамела

Речник на българския език

1. нарамела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нарамела е производна форма на нарамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нарамела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нарамела е производна форма на нарамя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).