нарамело

Речник на българския език

1. нарамело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нарамело е производна форма на нарамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нарамело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нарамело е производна форма на нарамя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).