нарамел

Речник на българския език

1. нарамел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарамел е производна форма на нарамя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нарамел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нарамел е производна форма на нарамя (мин. деят. несв. прич. м. р.).