нарамил е

Речник на българския език

1. нарамил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарамил е е производна форма на нарамя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нарамил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарамил е е производна форма на нарамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).