нарамили

Речник на българския език

1. нарамили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нарамили е производна форма на нарамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нарамили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нарамили е производна форма на нарамя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).