нарамило

Речник на българския език

1. нарамило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нарамило е производна форма на нарамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нарамило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нарамило е производна форма на нарамя (мин. деят. св. прич. ср. р.).