нарамила

Речник на българския език

1. нарамила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нарамила е производна форма на нарамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нарамила — мин. деят. св. прич. ж. р.

нарамила е производна форма на нарамя (мин. деят. св. прич. ж. р.).