назъбя

Речник на българския език

1. назъ̀бя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

назъ̀биш, мин. св. назъ̀бих, мин. прич. назъ̀бил, св.вж. назъбвам.

Грешни изписвания (3)

  • назъбъ
  • нъзъбъ
  • нъзъбя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-зъ-бя на-зъ-бим
2 лице на-зъ-биш на-зъ-би-те
3 лице на-зъ-би на-зъ-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-зъ-бих на-зъ-бих-ме
2 лице на-зъ-би на-зъ-бих-те
3 лице на-зъ-би на-зъ-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-зъ-бех на-зъ-бех-ме
2 лице на-зъ-бе-ше на-зъ-бех-те
3 лице на-зъ-бе-ше на-зъ-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назъбил съм назъбила съм назъбило съм назъбили сме
2 лице назъбил си назъбила си назъбило си назъбили сте
3 лице назъбил е назъбила е назъбило е назъбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях назъбил бях назъбила бях назъбило бяхме назъбили
2 лице беше назъбил беше назъбила беше назъбило бяхте назъбили
3 лице беше назъбил беше назъбила беше назъбило бяха назъбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще назъбя ще назъбим
2 лице ще назъбиш ще назъбите
3 лице ще назъби ще назъбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм назъбил ще съм назъбила ще съм назъбило ще сме назъбили
2 лице ще си назъбил ще си назъбила ще си назъбило ще сте назъбили
3 лице ще е назъбил ще е назъбила ще е назъбило ще са назъбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да назъбя щяхме да назъбим
2 лице щеше да назъбиш щяхте да назъбите
3 лице щеше да назъби щяха да назъбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм назъбил щях да съм назъбила щях да съм назъбило щяхме да сме назъбили
2 лице щеше да си назъбил щеше да си назъбила щеше да си назъбило щяхте да сте назъбили
3 лице щеше да е назъбил щеше да е назъбила щеше да е назъбило щяха да са назъбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назъбел съм назъбела съм назъбело съм назъбели сме
2 лице назъбел си назъбела си назъбело си назъбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назъбил съм назъбила съм назъбило съм назъбили сме
2 лице назъбил си назъбила си назъбило си назъбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм назъбил била съм назъбила било съм назъбило били сме назъбили
2 лице бил си назъбил била си назъбила било си назъбило били сте назъбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да назъбя щяла съм да назъбя щяло съм да назъбя щели сме да назъбим
2 лице щял си да назъбиш щяла си да назъбиш щяло си да назъбиш щели сте да назъбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм назъбил щяла съм да съм назъбила щяло съм да съм назъбило щели сме да сме назъбили
2 лице щял си да си назъбил щяла си да си назъбила щяло си да си назъбило щели сте да сте назъбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих назъбил бих назъбила бих назъбило бихме назъбили
2 лице би назъбил би назъбила би назъбило бихте назъбили
3 лице би назъбил би назъбила би назъбило биха назъбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-зъ-би на-зъ-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-зъ-бен
непълен член на-зъ-бе-ния
пълен член на-зъ-бе-ни-ят
женски род на-зъ-бе-на
членувано на-зъ-бе-на-та
среден род на-зъ-бе-но
членувано на-зъ-бе-но-то
множествено число на-зъ-бе-ни
членувано на-зъ-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зъ-бил
непълен член на-зъ-би-лия
пълен член на-зъ-би-ли-ят
женски род на-зъ-би-ла
членувано на-зъ-би-ла-та
среден род на-зъ-би-ло
членувано на-зъ-би-ло-то
множествено число на-зъ-би-ли
членувано на-зъ-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зъ-бел
женски род на-зъ-бе-ла
среден род на-зъ-бе-ло
множествено число на-зъ-бе-ли

2. назъбя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

назъбя е производна форма на назъбям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. назъбя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

назъбя е производна форма на назъбям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. назъбя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

назъбя е производна форма на назъбям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).