назъбили

Речник на българския език

1. назъбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

назъбили е производна форма на назъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назъбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

назъбили е производна форма на назъбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).