назъбила

Речник на българския език

1. назъбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

назъбила е производна форма на назъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. назъбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

назъбила е производна форма на назъбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).