назъбил

Речник на българския език

1. назъбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назъбил е производна форма на назъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назъбил — мин. деят. св. прич. м. р.

назъбил е производна форма на назъбя (мин. деят. св. прич. м. р.).