бил назъбил

Речник на българския език

1. бил назъбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил назъбил е производна форма на назъбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).