назъбен

Речник на българския език

1. назъ̀бен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

назъ̀бена, назъ̀бено, мн. назъ̀бени, прил. Който е със зъбци.

Грешни изписвания (3)

  • назъбин
  • нъзъбен
  • нъзъбин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-зъ-бен
непълен член на-зъ-бе-ния
пълен член на-зъ-бе-ни-ят
ж. р. на-зъ-бе-на
членувано на-зъ-бе-на-та
ср. р. на-зъ-бе-но
членувано на-зъ-бе-но-то
мн. ч. на-зъ-бе-ни
членувано на-зъ-бе-ни-те

2. назъбен — мин. страд. прич. м. р.

назъбен е производна форма на назъбя (мин. страд. прич. м. р.).