наръбен

Речник на българския език

наръбен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ръ-бен
непълен член на-ръ-бе-ния
пълен член на-ръ-бе-ни-ят
ж. р. на-ръ-бе-на
членувано на-ръ-бе-на-та
ср. р. на-ръ-бе-но
членувано на-ръ-бе-но-то
мн. ч. на-ръ-бе-ни
членувано на-ръ-бе-ни-те