назъбел

Речник на българския език

1. назъбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назъбел е производна форма на назъбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назъбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

назъбел е производна форма на назъбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).