щял да е назъбил

Речник на българския език

1. щял да е назъбил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е назъбил е производна форма на назъбя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).