кончина

Речник на българския език

кончѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и ко̀нчина ж., само ед. Остар. Смърт.

Грешни изписвания (3)

  • кончинъ
  • кунчина
  • кунчинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-чи-на
членувано кон-чи-на-та
мн.ч. кон-чи-ни
членувано кон-чи-ни-те
звателна форма