час

часъ̀т, часа̀, мн. часовѐ, (два) ча̀са, м.
1. Мерна единица за време, равна на една двадесет и четвърта част от денонощието, която се дели на шейсет минути. Чаках го цял час.
2. Само ед. Срок от 60 минути, изчислен от полунощ или от обяд. Сега е два часът след полунощ. Ще се върна в пет часа следобед.
3. Промеждутък, предназначен за учебни занятия. Утре имам два часа математика.
4. Време, момент. В труден час. В късен час.
5. Време, предназначено за нещо. Приемен час.
• Час по час. — Много често.
• Дванадесети час. — Решителен момент.
• На добър час! — Пожелание при отпътуване или при започване на нова дейност.
• На часа. — Веднага.
• Удари часът. — Настъпи решителният момент.
• Малките часове. — Времето след полунощ.
• Настъпи/удари последният час (на някого). — Дойде краят, предсмъртният момент.