миг

Речник на българския език

миг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мигъ̀т, мига̀, мн. мѝгове, (два) мѝга, м.
1. Времето за едно мигане.
2. Съвсем кратко време; момент, мигновение. Замисли се за миг.
В миг. — Изведнъж, внезапно.

Грешни изписвания (1)

  • мик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. миг
непълен член ми-га
пълен член ми-гът
мн.ч. ми-го-ве
членувано ми-го-ве-те
бройна форма ми-га
звателна форма