мигновение

Речник на българския език

мигновѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. мигновѐния, ср. Миг.

Грешни изписвания (3)

  • мегновение
  • мегнувение
  • мигнувение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. миг-но-ве-ние
членувано миг-но-ве-ни-е-то
мн.ч. миг-но-ве-ния
членувано миг-но-ве-ни-я-та