минута

Речник на българския език

мину̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мину̀ти, ж.
1. Мерна единица за време, равна на една шестдесета част от часа, която се състои от 60 секунди.
2. Кратък период от време, миг. Той може да дойде всяка минута.
3. Спец. Мярка за ъгъл, равна на една шестдесета част от градуса.
Минута мълчание. — Тишина, мълчание в памет на починали, в израз на тъга и преклонение.
На минутата. — Веднага, мигновено.

Грешни изписвания (3)

  • менута
  • менутъ
  • минутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ну-та
членувано ми-ну-та-та
мн.ч. ми-ну-ти
членувано ми-ну-ти-те
звателна форма