мига

Речник на българския език

1. мига — ед. ч. непълен член

мига е производна форма на миг (ед. ч. непълен член).

2. мига — бройна форма

мига е производна форма на миг (бройна форма).

3. мига — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мига е производна форма на мигам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. мига — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мига е производна форма на мигам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. мига — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мига е производна форма на мигам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).