гроб

Речник на българския език

гроб съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гро̀бът, гро̀ба, мн. гро̀бове, (два) гроба, м.
1. Яма за заравяне на мъртвец.
2. Място, където е погребан мъртвец. Никой не знае къде е гробът му.
Копая гроб(на някого). Разг. Замислям и върша нещо лошо на някого.
С единия крак в гроба.Разг. Скоро ще умре, много е зле.

Грешни изписвания (1)

  • гроп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гроб
непълен член гро-ба
пълен член гро-бът
мн.ч. гро-бо-ве
членувано гро-бо-ве-те
бройна форма гро-ба
звателна форма