небитие

Речник на българския език

1. небитиѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Отсъствие на живот и дейност, на битие.
Минавам в небитието. — Умирам.

Грешни изписвания (7)

  • небетее
  • небетие
  • небитее
  • нибетее
  • нибетие
  • нибитее
  • нибитие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-би-тие
членувано не-би-ти-е-то
мн.ч. не-би-ти-е-та
членувано не-би-ти-е-та-та

2. небитиѐ съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Отсъствие на живот и дейност, на битие.
Минавам в небитието. — Умирам.

Грешни изписвания (7)

  • небетее
  • небетие
  • небитее
  • нибетее
  • нибетие
  • нибитее
  • нибитие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-би-тие
членувано не-би-ти-е-то
мн.ч. не-би-тия
членувано не-би-ти-я-та