гробница

Речник на българския език

гро̀бница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гро̀бници, ж. Зидан гроб или малка постройка, където е погребан мъртвец.

Грешни изписвания (3)

  • гробнеца
  • гробнецъ
  • гробницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гроб-ни-ца
членувано гроб-ни-ца-та
мн.ч. гроб-ни-ци
членувано гроб-ни-ци-те
звателна форма