мор

Речник на българския език

мор съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мо̀рът, мо̀ра, само ед., м. Смъртоносна болест или природно бедствие, което унищожава много хора или животни; епидемия. Мор по добитъка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мор
непълен член мо-ра
пълен член мо-рът
мн.ч. мо-ро-ве
членувано мо-ро-ве-те
бройна форма мо-ра
звателна форма