импровизирам

Речник на българския език

импровизѝрам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

импровизѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Създавам или изменям произведение на изкуството по време на изпълнение. По време на спектакъл обичаше да импровизира реплики. Импровизирам мелодии на пианото.
2. Уреждам, осъществявам нещо без предварителна подготовка. Импровизирам тържество.
същ. импровизѝране, ср.

Грешни изписвания (15)

  • емпровезирам
  • емпровезиръм
  • емпровизирам
  • емпровизиръм
  • емпрувезирам
  • емпрувезиръм
  • емпрувизирам
  • емпрувизиръм
  • импровезирам
  • импровезиръм
  • импровизиръм
  • импрувезирам
  • импрувезиръм
  • импрувизирам
  • импрувизиръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице им-п-ро-ви-зи-рам им-п-ро-ви-зи-ра-ме
2 лице им-п-ро-ви-зи-раш им-п-ро-ви-зи-ра-те
3 лице им-п-ро-ви-зи-ра им-п-ро-ви-зи-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице им-п-ро-ви-зи-рах им-п-ро-ви-зи-рах-ме
2 лице им-п-ро-ви-зи-ра им-п-ро-ви-зи-рах-те
3 лице им-п-ро-ви-зи-ра им-п-ро-ви-зи-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице им-п-ро-ви-зи-рах им-п-ро-ви-зи-рах-ме
2 лице им-п-ро-ви-зи-ра-ше им-п-ро-ви-зи-рах-те
3 лице им-п-ро-ви-зи-ра-ше им-п-ро-ви-зи-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице импровизирал съм импровизирала съм импровизирало съм импровизирали сме
2 лице импровизирал си импровизирала си импровизирало си импровизирали сте
3 лице импровизирал е импровизирала е импровизирало е импровизирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях импровизирал бях импровизирала бях импровизирало бяхме импровизирали
2 лице беше импровизирал беше импровизирала беше импровизирало бяхте импровизирали
3 лице беше импровизирал беше импровизирала беше импровизирало бяха импровизирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще импровизирам ще импровизираме
2 лице ще импровизираш ще импровизирате
3 лице ще импровизира ще импровизират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм импровизирал ще съм импровизирала ще съм импровизирало ще сме импровизирали
2 лице ще си импровизирал ще си импровизирала ще си импровизирало ще сте импровизирали
3 лице ще е импровизирал ще е импровизирала ще е импровизирало ще са импровизирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да импровизирам щяхме да импровизираме
2 лице щеше да импровизираш щяхте да импровизирате
3 лице щеше да импровизира щяха да импровизират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм импровизирал щях да съм импровизирала щях да съм импровизирало щяхме да сме импровизирали
2 лице щеше да си импровизирал щеше да си импровизирала щеше да си импровизирало щяхте да сте импровизирали
3 лице щеше да е импровизирал щеше да е импровизирала щеше да е импровизирало щяха да са импровизирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице импровизирал съм импровизирала съм импровизирало съм импровизирали сме
2 лице импровизирал си импровизирала си импровизирало си импровизирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице импровизирал съм импровизирала съм импровизирало съм импровизирали сме
2 лице импровизирал си импровизирала си импровизирало си импровизирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм импровизирал била съм импровизирала било съм импровизирало били сме импровизирали
2 лице бил си импровизирал била си импровизирала било си импровизирало били сте импровизирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да импровизирам щяла съм да импровизирам щяло съм да импровизирам щели сме да импровизираме
2 лице щял си да импровизираш щяла си да импровизираш щяло си да импровизираш щели сте да импровизирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм импровизирал щяла съм да съм импровизирала щяло съм да съм импровизирало щели сме да сме импровизирали
2 лице щял си да си импровизирал щяла си да си импровизирала щяло си да си импровизирало щели сте да сте импровизирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих импровизирал бих импровизирала бих импровизирало бихме импровизирали
2 лице би импровизирал би импровизирала би импровизирало бихте импровизирали
3 лице би импровизирал би импровизирала би импровизирало биха импровизирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
им-п-ро-ви-зи-рай им-п-ро-ви-зи-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род им-п-ро-ви-зи-ран
непълен член им-п-ро-ви-зи-ра-ния
пълен член им-п-ро-ви-зи-ра-ни-ят
женски род им-п-ро-ви-зи-ра-на
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-на-та
среден род им-п-ро-ви-зи-ра-но
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-но-то
множествено число им-п-ро-ви-зи-ра-ни
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род им-п-ро-ви-зи-рал
непълен член им-п-ро-ви-зи-ра-лия
пълен член им-п-ро-ви-зи-ра-ли-ят
женски род им-п-ро-ви-зи-ра-ла
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-ла-та
среден род им-п-ро-ви-зи-ра-ло
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-ло-то
множествено число им-п-ро-ви-зи-ра-ли
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род им-п-ро-ви-зи-рал
женски род им-п-ро-ви-зи-ра-ла
среден род им-п-ро-ви-зи-ра-ло
множествено число им-п-ро-ви-зи-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род им-п-ро-ви-зи-ращ
непълен член им-п-ро-ви-зи-ра-щия
пълен член им-п-ро-ви-зи-ра-щи-ят
женски род им-п-ро-ви-зи-ра-ща
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-ща-та
среден род им-п-ро-ви-зи-ра-що
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-що-то
множествено число им-п-ро-ви-зи-ра-щи
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

им-п-ро-ви-зи-рай-ки