импровизирало

Речник на българския език

1. импровизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

импровизирало е производна форма на импровизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. импровизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

импровизирало е производна форма на импровизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. импровизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

импровизирало е производна форма на импровизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. импровизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

импровизирало е производна форма на импровизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).